Под тежко чуване разбираме такова трайно намаление на слуха на двете уши от периферен или централен характер, което се явява пречка за нормалното речево развитие и общуване.

Слуховият анализатор се състои от 3 отдела-външно,средно и въпрешно ухо.Външното ухо се състои от ушна мида и ушен канал.То възприема и провежда слуховите вълни.Към средното ухо се отнася тъпанчето, тъпанчевата кухина със слуховата тръба и слуховите костици-чукче, наковалня и стреме.Тук чрез тъпанчевата мембрана звуковите вълни се трансформират във вибрации на звуковите костици.Вътрешното ухо се помества в слепоочната кост.То се състои от костен лабиринт и вложен в него ципест лабиринт, в определени места на който се разполагат рецепторните апарати на равновесието и на слуха.С помошта на слуховия анализатор ние чуваме произнасяната от събеседника и от самите нас реч.

За формирането на произносимата реч е необходимо правилно артикулиране-учленяване на звуците, думите и изреченията, правилно формообразуване на гласа и нормален слух с правилно развитие на речевия слух.

Вродените или появилите се в ранно детство – 2-3 год.възраст нарушение на слуха водят до леки или по тежки разстройства на речта, проявяваши се или като тежко изразени дислалии и дизартрии, или като тежка форма на недоразвита речева функция.

Тежкото чуване бива вродено и придобито. Вроденото тежко чуване се дължи на някои заразни болести на родителите, наследствена дегенерация, болести и повреди на плода през периода на въпреутробния живот, кръвно родство между родители и др.

Придобитото тежко чуване, което се среща по често от вроденото, се дължи на разнообразни заболявания през детската възраст.Заболявания на средното ухо-остри и хронични възпаления, усложнения след остри и хронични гнойни процеси в средното ухо,възпаление на вътрешното ухо,общи септични процеси от всякакви заболявания, които предизвикват намаление на слуха или пълна глухота, най важни са заболяванията във вътрешното ухо.Може да се наблюдава различни аномалии и вродени дефекти, като отсъствие или липса на някои части от вътрешното ухо.То може да се увреди и от някои токсични вещества-хинин,стрептомицин, арсен, жвак и др.Нарушението на слуха могат да се предизвикат и от силен и постоянен шум.

От педагогическа гледна точка тежкото чуване се дели на няколко степени.

Степен	разстояние-говор	шепот
Лека	повече от 6 м.	От 3 до 6 м.
Умерена	от 4 до 6 м.	От 1 до 3 м.
Значителна	от 2 до 4 м.	ООт 0,5 до 1 м.
Тежка	по – малко от 2 м.	От 0 до 0,5 м.

Измерването на слуха се извършва в аудиологическите кабинети към клиниките,със специален апарат аудиометър.Данните, получени при това изследване, се нанасят върфу аудиограма. В нея във вертикален ред е отбелязана честотата на звуковите трептения или тяхната височина, а в хоризонтален – силата на звука.

• Едва доловим звук – 0 дб.
• Тих шепот, шепот на листа- 10 дб.
• Цъкане на часовник – 30 дб.
• Говор със средна сила – 60-70 дб.
• Много силен говор – вик- 90 дб.

Определянето на степента на тежко чуване има важно значение за правилното ориентиране на тежкочуващите деца към съответно учебно заведение и за опредевяне на най-ефективни мероприятия за рехабибитация.

Тежкото чуване е сериозен психофизически недостатък, който се отразява крайно неблагоприятно върху цялостоното развитие на личността.Неблагоприятно отражение засяга преди всичко речта на детето.Промените на речта зависят от тежестта на слуховото нарушение и от възрастовия период, в които се е появило.Когато нарушението на слуха настъпи след 3 год.възраст, речта може да се съхрани в продължение на няколко месеца, но след това започва постепенно да се изменя. Такива деца при постъпването си в училище обикновено могат да си служат само с няколко непнятни думи.На 5-6 год.възраст речта рядко се загубва напълно.На възраст 7-11 год.речта не се загубва, но могат да се наблюдават промени в гласа, който звучи неестествено, нарушава се интонацията и ударението на думите.Речниковият фонд е по ограничен.От съществено значение е дали нарушението нас луха е настъпило след ограмотяването на детето или преди него.Писмената реч значително подпомага задържането на правилно произносима реч.

Частичната слухова недостатъчност възпрепятства нормалното речево развитие и общуване. Тежкочуващите деца възприемат речта частично, непълно, неясно, дифузно и в резултат на това речниковият им фонд е твърде ограничен, думите са непълноценни по фонетическо оформление.

Когато говорим за неблагоприятните отражения на тежкото чуване върху речта, на и върху развитието и формирането на цялостната личност на детето, е необходимо да се каже, че степента на тези отрицателни отражения зависи от няколко условия.

Преди всичко степента на отрицателните последици зависи от степента на нарушението на слуховия анализатор.Така например децата, които спадат към леката степен на тежко чуване, не възприемат слухово само някои звукове и съответно не изговарят или изговарят неправилно тези звукове.В по неблагоприятно положение са децата със средна степен намаление на слуха. Измененията в тяхната реч са по сериозни.Те пропускат и видоизменят повече звукове.По малък е запасът им от думи, в тях се забелязва по силно изразен аграматизъм.

ГРИЖИ ЗА ТЕЖКОЧУВАЩИТЕ:

Първата задача на родителите е да се установи действителното състояние на слуха детето.

От педагогическа гледна точка най-голямо значение има овладяването на речта. Овладяването на правилно звукопроизношение, сливането на звуковете в думи, вникването в семантиката на думите, натрупването на достатъно речников запас- всико това увеличава възможностите за аналииране и синтезиране на елементите на речта и е необходимо условие за правилно речево развитие.

На всяко тежкочуващо дете трябва да се говори.Трябва да му се говори и тогава, когато то още не ни разбира. Да му се говори живо, емоционално, с малко по-забавен темп, с малко по- силен глас, но без крясъци, без жестове и мимики, към които то проявява склонност. Когато му говорим, е необходимо да го свикнем да ни гледа в устата. Едновременното акустично и визуално възприемане на речта подпомага нейното по-пълно разбиране и усвояване.

СЛУХОВО ПРОТЕЗИРАНЕ:

Слуховото протезиране все по често се извършва от лекарите – специалисти.Постигат се много добри резултати при детето след като му бъде поставен слухов апарат.Той приема и усилва звука и помага изванредно много на тежкочуващите, а и на специалистите – сурдопедагози и логопеди да развият говора на детето.рядко страда и езиковото им развитие. Ето защо по своята същност, логопедичните занимания са насочени към овладяване на гнозисните и праксисните функции, пространствената ориентация, вниманието и паметта, като имащи пряко отношение за номалното речево развитие и усвояването на езиковите функции. Всяка логопедична работа е индивидуално ориентирана и програмирана. Логопедът работи паралено както по преодоляването на проблемите в устната и писмената реч, така и по проблемите с концентрацита, памета и училищните умения, като задачите които поставя са относително кратки, разнообразни, съобразени с индивидуалните интереси и особеноси на детето, мотивиращи неговата готовност за работа.