Терминът специфични обучителни трудности се използва сравнително отскоро в нашата логопедична практика и все още не е добил популярност извън средите на специалистите. Съдържанието, което се влага в него обаче, съвсем не е ново. Напротив, съвременните изследвания показват, че между 2-8% от децата в училищна възраст имат сериозни затруднения в ученето.

Какво се разбира под специфични обучителни трудности ?
Този термин се използва, за да опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в овладяването на училищните умения. Разбира се, всяко дете би могло в един или друг момент да срещне някакви пречки при усвояване на учебния материал. Деца на една и съща възраст демонстрират големи различия както във физическо, така и в психичното си развитие. Тези различия изпъкват особено ярко в първите години в училище. И все пак съществува една група деца, за които проблемите с ученето са не просто инцидентно или периодично явление.При тях характерът на затрудненията носи белега на нарушение.

Как да разберем дали детето получава слаби оценки в училище, просто защото в момента вниманието му е погълнато от нова компютърна игра, или става въпрос за патологични прояви, които не могат да бъдат ликвидирани с традиционните подходи?

Възможно е родителите да отложат логопедичната интервенция с надеждата, че детето само ще навакса различията. Подобен съвет би могъл да даде и самият учител. Това се отнася особено в случаите, когато са налице видимо незначителен брой от по-горе описаните симптоми. Действително динамиката на обучителните трудности носи регресиращ характер спостепенно намаляване видовете и количеството грешки, допускани при четене и писане. Трябва обаче да се има предвид, че ако едно дете със специфични обучителни трудности не бъде идентифицирано като такова и не получи специализирана помощ, то е обречено да бъде винаги в ролята на догонващ, а това от своя страна ще предизвика значителен емоционален дискомфорт. Проблемите с ученето могат да доведат до различни отклонения във формирането на личността, до определени психически наслоения - ниска самооценка, страх, тревожност или обратното – озлобление, агресивност, склонност към негативни реакции. Да не забравяме и как непрестанните неуспехи в училище се отразяват на семейния климат и на отношенията родител - дете.

Паралелно с логопедичната интервенция е препоръчително да се проведе консулт с педиатър /или друг специалист/, за да се установи дали трудностите на детето не са предизвикани от физически проблем със слуха, зрението или мозъчното функциониране. Наложително е и психологическо тестиране, което може да се проведе от училищния психолог. От особена важност е да се установят благоприятни отношения с учителите и персонала на училището, да се осигури тяхното сътрудничество, за да се открият начини детето да се адаптира и да работи съобразно разстройството си.

Какво биха могли да направят в къщи родителите на дете със специфични обучителни трудности?
Нужно е да бъдат внимателни към емоциите и чувствата на детето си; да приспособят очакванията си спрямо възможностите му; да проявяват търпение; да намерят баланса между подкрепянето на детето и свръхпредпазването; да насърчават детето да развива умения в областите, в които няма разстройство /спорт, театър, творчески начинания/; да търсят дейности и социални кръгове, които не изискват добро представяне в сфери, в които детето се чувства сигурно.

По-долу са изложени характерни симптоми на разглежданото нарушение. Но преди да стигнем до тях, трябва да се отбележи първото, с което тези деца привличат вниманието на родители и учители - при тях има чуствително несъответствие между очакваните за възрастта знания и умения и актуалните им постижения в училище. Именно училищните /академични/ затруднения в една или повече от следните области - четене, разбиране на прочетеното, писане, смятане, са най-съществената характеристика на специфичните обучителни трудности. Освен възможностите за обучение, това състояние може да засегне самооценката, социализацията и ежедневната жизнена активност. Такива деца не са умствено изостанали, нито пък имат очевидни проблеми със зрението или слуха. Техните неуспехи не са свързани с неблагоприятни влияния на средата или с емоционални фактори. Те получават целенасочено и съдържателно обучение, по адекватна методика, в нормални училищни условия /няма продължителни отсъствия, нито чести смени на учебни заведения или преподаватели/ и въпреки това усилията им да се преборят с изискванията в училище са обречени на неуспех.

Къде се коренят причините за проблемите на тези деца?
Специалистите все още не са единодушни относно факторите, предизвикващи специфичните обучителни трудности. Говори се за забавено съзряване на лявата мозъчна хемисфера, за дисфункции на централната нервна система и проблеми при възприемането и обработката на информацията, за наследствени фактори.

И макар въпросът за причините да не е намерил още окончателен отговор,по отношение описанието на симптомите е направено достатъчно, за да може своевременно да се идентифицират децата с нарушение. Разбира се, обучителни трудности могат да се наблюдават във всички възрасти, но естествено най-ранната им проява е в началните класове.

Ето най-често срещаните симптоми:

- нарушена ориентация за ляво и дясно;
- трудности при запомнянето на неща, имащи точно определена последователност - дните на седмицата, месеците, пръстите на ръката, азбуката, таблицата за умножение и др.
- трудности при подреждане на нещата в последователност;
- нарушена ориентация във времето – не разбират разликата между ”преди това” и ”след това”, ”скоро” и ”отдавна”, трудно се ориентират по часовник, трудно управляват времето си;
- трудности в следването на инструкции;
- лош контрол на движенията;
- трудности с фокусирането на вниманието, слаба концентрация;
- езикови затруднения - ограничен речник, сериозни трудности при цели свързани изказвания, трудно овладяване на граматичните правила и др.;
- трудности с математиката – трудно четене на числа и разбиране на математическите знаци и термини, затруднения при решаване на устни задачи, огледално писане на цифри и др.;
- нарушение на уменията за четене /дислексия/;
- нарушение на уменията за писане /дисграфия/.
- оследните два симптома са всъщност първи по занчимост и заслужават по-обстойно внимание.

Четивни проблеми - бавно четене /3-10 пъти по бавно от скоростта на нормалния читател/; напрегнати движения /мръщи се, говори с писклив глас, мърда устни/; побуквено четене; замяна на сходни звукове /С-Ш, Д-Т, Ч-Ц, и др./; замяна на сходни букви /Т-Г, П-Н-И, З-В и др./; пропускане и добавяне на звукове и срички; огледално четене; четене на думите в грешен ред; аграматизъм; четене дума по дума, с накъсване на фразата и паузи на неподходящо място; не се съобразява с препинателните знаци, неподходяща интонация; често губи мястото за четене; нарушения в разбиранетоне може да повтори основни факти, да разкаже последователно прочетеното и др. Проблеми с писането - замяна на сходни букви /О-А, Ъ-Ч, В-Д и др./, замяна на сходни звукове /П-Б, З-Ж, Ц-Ч и др./; пропускане, добавяне и разместване на букви и срички; разделно писанечастите на една дума, сливане на съседни думи; трудно определяне границите на изречението - две изречения се обединяват в едно или въобще липсват точки, запетаи, главни букви; аграматизъм /грешки в съглсуването по род и число и др./; почерк-лошо изписани букви, неспазване на редовете, силен натиск на химикала, много зачерквания и др.

Всички описани симптоми подсказват голямата сложност на специфичните обучителни трудности. Трябва категорично да се подчертае, че това е списък на възможните, а не на задължителните прояви. В отделните случаи могат да се срещнат само малка част от тях. Кои обаче ще се демонстрират и в каква степен е строго индивидуално.